• Начало
  • Франчайзинг
  • Терапия
  • Кабинети
  • Блог
ЕКРАННИ ДЕЦА
  • Начало
  • Франчайзинг
  • Терапия
  • Кабинети
  • Блог
314-TrO6uUFBMF8.jpg

Франчайзинг

за самостоятелни кабинети

за оценка и терапия на екранна зависимост

по методиката на Център за приложни невронауки ВЕЗЕНКОВ

и запазената търговска марка

ЕКРАННИ ДЕЦА ®

ЕКРАННА ДЕЙНОСТ при децата

ЕКРАННА ДЕЙНОСТ при децата

Без достатъчна информираност родителите не си дават сметка за негативните последици от прекомерната екранна дейност на децата върху функционирането на нервната система, мозъка и психиката в етапите на бурното им развитие в детска възраст. Екранната дейност е свръхстимулираща и съответно - свръхконкурентна. Във виртуалната реалност детето преживява толкова интензивни емоции, включително награждаване на поведението, каквито не могат да бъдат предоставени от реалната среда. В реалната среда детето придобива собствена опитност чрез проби и грешки, учи се на адекватност и уместност, адаптира се и така расте. Тя е много повече ограничаваща, рестриктивна и изискваща, отколкото позволяваща какво да е произволно поведение. Като контраст, виртуалната среда е удоволствена, а предизвикателствата под формата на игри и др. не са от реално естество - те възнаграждават неадекватни поведенчески модели, в които не участва целият организъм, а само движение на няколко пръста за решаване на когнитивна задача - да се убие чудовището, да се кара бързо колата или да се реши някакъв ребус. Такъв тип участие възпитава само аудио-визуално стимулиране, а вътрешното репрезентиране и двигателните умения са изоставени (върху тях обаче стъпват груба и фина моторика, координация, език, комуникация, когнитивни умения и адаптивност). Освен това, решаването на задачата в играта е въпрос на алгоритъм - тя не предизвиква творчество и оригиналност в мисленето, тя провокира само напасване към заложения от създателите на играта набор от решения. Спечелването на играта е награда, която утвърждава не интелигентността, а подчинението на система от заложени правилности - и ето вече кой и как формира моралния и ценностен компас на децата.

Свръхудоволствената виртуална среда действа по същия начин на нервната система, както хероинът: предоставя безусловна и бърза наслада, успокоение, усещане за сигурност и комфорт, а липсата и - абстинентна болка. Справянето с една вече компрометирана неврна система в подрастващия организъм е огромно предизвикателство. Мерки като рязко спиране на екранната дейност, ограничения, закани, наказания и нравствени поучения не вършат работа. Когато е налице зависимост, нервната система е компрометирана във възможностите си за самостоятелно справяне с какви да е предизвикателства, учене и адаптация към промени. Терапията на екранна зависимост протича в следната последователност:

  1. Невротерапия и невротренинг, за функционално възстановяване на нервната система, включително и функционирането на кората на мозъка
  2. Невротерапия на зависимостта /"отвръзване" на механизмите на зависимостта/
  3. Невротерапия за преодоляване на съпътстваща телесна симптоматика
  4. Невротренинги за устойчивост на нервната система по време на участие в екранна дейност
  5. Постепенно включване във все по-вече "живи" активности като общуване и движение в реална среда
  6. Постепенно намаляване на екранното време за сметка на дейности в реалността
  7. Постепенно превръщане на екранната дейност в инструмент за постижения в реалния живот.

 

30.09.2021

84-logo-ed-r.png

info@screenchildren.com

  • Начало
  • Франчайзинг
  • Блог
  • Терапия
  • Кабинети

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2021 Всички права запазени за SuperHosting.BG