След тежък развод бащата е получил родителските права.
Тежък, не защото майката е искала детето, а защото над година е намирала начин да шантажира съда и не се е явявала на насрочените съдебни заседания – представяла е болнични, служебни пътувания в чужбина и т.н., а съдът все пак е държал да я изслуша. На последното заседание изобщо не се явила, не изпратила адвокат, този път без обяснения. Съдът установил, че майката не полага адекватни грижи за детето и го дал на бащата. По това време малкият е бил на 2 години и няколко месеца.
А бащата – сам, работещ, уморен. Поверил грижите на майка си, малкият тръгнал и на детска градина. Бащата се прибирал късно вечер, понякога работел и през уикнеда. Малко преди детето да навърши 5 годинки, бащата довел вкъщи своя приятелка и заживели заедно. Два месеца по-късно той ни се обади.
- Новата ми жена казва, че детето е по цял ден на телевизора и затова не умее да общува – бяха първите му думи. - Но той е така откакто го взех от майка му – израстнал е пред телевизора.
Бащата дойде, остави ги при нас и тръгна обратно на работа. Малчо е изостанал в развитието, доста. Не говори, не се храни сам, не умее да се облича. Носи памперс и не обръща внимание на възрастните в кабинета. Разглежда играчките и дръжките на прозореца, докато ние говорим с бабата и новата майка. Симулира, че говори по телефон, но дърдори като бебе.
- От какво са раните по ръцете му? – питам аз, защото не мога да ги свържа с нищо – не приличат на рани от падане или спречкване с друго дете.
- Той понякога изпада в истерична криза, вика и плаче, и бяга в гардероба, като дърпа вратите да ги затвори отвътре и така си прави рани по ръцете.
Изтръпнах. Представих си болката от прищипване на вратите върху малките ръчички.
- Колко време продължават тези кризи?
- Межу половин и един час.
- Всеки ден?!
- Всеки ден.
- От какво са предизвикани?
- От нищо. Както си седи и гледа филмче, по някое време става и тича в гардероба. Като се затвори, започва да плаче и да вика, да блъска вратите. Ако се опитаме да го извадим, започва да ни рита и скубе, бие с юмруци докато го пуснем и пак влиза в гардероба.
- Как се успокоява?
- Просто се уморява и заспива.
- В гардероба?
- Да, върте в гардероба.
Малчо от 2 години ходи в частен кабинет на психолог и логопед, по два пъти седмично. Отделно с него работи логопед и в детската градина. Новата жена на баща му е силно обезпокоена и настоява да се свържат с нас. Разказва, че детето познава дневната си програма – закуска, детска градина, посещения при специалисти, вечеря. Но през цялото време у дома седи на телевизора. Там играе, там се храни – пред детските филмчета.
Започнахме терапия 2 пъти седмично. Водеше го новата жена на бащата или нейният пораснал вече син, който имаше свое семейство, но отделяше време да докара детето. На втория месец малчо започна да се храни сам. На третия месец започна да ходи сам в тоалетната и махна памперса. На шестия месец общуваше свободно с терапевтите в Центъра. През седмия месец нямаше никакви истерични епизоди. Спряха да идват при нас, по наша препоръка, през осмия месец на терапия. След това имаха едно хубаво лято и наесен ни се обадиха да ни кажат, че всичко е наред.
Често пъти, когато си пререждам гардероба, се сещам за това дете. И ме обзема радост от това, че понякога в живота получаваме шанса някой да се появи и да вземе отношение, да прогледне в проблема със сърцето си и да положи нужната грижа. Въпрос на шанс, въпрос на човещина. Никога няма да забравя очите на новата жена на бащата. Преливащи, преливащи от обич очи.