Без достатъчна информираност родителите не си дават сметка за негативните последици от прекомерната екранна дейност на децата върху функционирането на нервната система, мозъка и психиката в етапите на бурното им развитие в детска възраст. Екранната дейност е свръхстимулираща и съответно - свръхконкурентна. Във виртуалната реалност детето преживява толкова интензивни емоции, включително награждаване на поведението, каквито не могат да бъдат предоставени от реалната среда. В реалната среда детето придобива собствена опитност чрез проби и грешки, учи се на адекватност и уместност, адаптира се и така расте. Тя е много повече ограничаваща, рестриктивна и изискваща, отколкото позволяваща какво да е произволно поведение. Като контраст, виртуалната среда е удоволствена, а предизвикателствата под формата на игри и др. не са от реално естество - те възнаграждават неадекватни поведенчески модели, в които не участва целият организъм, а само движение на няколко пръста за решаване на когнитивна задача - да се убие чудовището, да се кара бързо колата или да се реши някакъв ребус. Такъв тип участие възпитава само аудио-визуално стимулиране, а вътрешното репрезентиране и двигателните умения са изоставени (върху тях обаче стъпват груба и фина моторика, координация, език, комуникация, когнитивни умения и адаптивност). Освен това, решаването на задачата в играта е въпрос на алгоритъм - тя не предизвиква творчество и оригиналност в мисленето, тя провокира само напасване към заложения от създателите на играта набор от решения. Спечелването на играта е награда, която утвърждава не интелигентността, а подчинението на система от заложени правилности - и ето вече кой и как формира моралния и ценностен компас на децата.
Свръхудоволствената виртуална среда действа по същия начин на нервната система, както хероинът: предоставя безусловна и бърза наслада, успокоение, усещане за сигурност и комфорт, а липсата и - абстинентна болка. Справянето с една вече компрометирана неврна система в подрастващия организъм е огромно предизвикателство. Мерки като рязко спиране на екранната дейност, ограничения, закани, наказания и нравствени поучения не вършат работа. Когато е налице зависимост, нервната система е компрометирана във възможностите си за самостоятелно справяне с какви да е предизвикателства, учене и адаптация към промени. Терапията на екранна зависимост протича в следната последователност:
- Невротерапия и невротренинг, за функционално възстановяване на нервната система, включително и функционирането на кората на мозъка
- Невротерапия на зависимостта /"отвръзване" на механизмите на зависимостта/
- Невротерапия за преодоляване на съпътстваща телесна симптоматика
- Невротренинги за устойчивост на нервната система по време на участие в екранна дейност
- Постепенно включване във все по-вече "живи" активности като общуване и движение в реална среда
- Постепенно намаляване на екранното време за сметка на дейности в реалността
- Постепенно превръщане на екранната дейност в инструмент за постижения в реалния живот.